Тъкането на картини е изкуство с дълбоки корени. В началото под името "гоблен" се е разбирало "ръчно тъкан килим за стена с преобладаващо присъствие на животни или хора".Сега под същото име се крие и друг вид ръкоделие-шитите гоблени. Всъщност името си гоблените носят от френската фамилия Gobelin, собственици на килимарска работилница, по - късно прераснала в фабрика. Най - блестящият й период е от времето на Луи ХІV и продължава до края на ХVІІІ в. Дворцовата фабрика се специализира в техника от лис (ниска основа) и проидвежда стенни гоблени с огромно разнообразие - от класически барокови решения на Шарл льо Брьон до стенни тоблени алантур от края на ХVІІІ в.Още в древен Египет са намерени следи от гоблени с изтъкани орнаменти, които са положени като погребални дарове в гробниците на богатите хора. Важни административни сгради в Гръцката империя са били покрити с тях. В Европа могат да се открият само единични произведения, датиращи от XI , XII и XIII век. Това се дължи, от една страна, на използвания материал - вълна, която лесно бива унищожавана от молците, и от друга - на честите разрушителни войни от този период.
Тъканите килими се изработват по два различни начина - хоризонтално или вертикално тъкане. Като материал се използва вълна, а по-късно и коприна и златни нишки. От само себе си се разбира колко скъпи и ценни са били готовите килими. Два са неразривно свързаните фактора при създаването на стенните килими - от една страна талантът на художника, а от друга - талантът на тъкача, който трябва да пресъздаде възможно най-точно рисунката на художника с помощта на тъкачната техника.
Напоследък тъканите гоблени се наричат пана,стенни килими,висящи тъкани картини и т.н.Това е съвсем погрешно понеже гоблен,пано,стенен килим и подобните са различни неща.Различни са техниките на изпълнение,различни са материалите за изработка,различен е и замисъла на творбата в някои случаи.
Най-старата съществуваща серия е представляващата Апокалипсиса - 6 гоблена, широки 18 фута и дълги общо 471 фута, изработени между 1375 и 1379 година в Париж. Този град е бил център на гобленарството до Стогодишната война (1337 - 1453) - време, през което гобленарите побягват към днешна Белгия и Северна Франция. Гоблените стават символ на общественото положение сред аристокрацията през Средновековието. Но също така имат своята утилитарност - служели са като украса на стените на замъците, покривали са процепи и са създавали уединение около леглата. Крале и знатни личности са ги вземали със себе си при пътуванията си от замък в замък, за да си осигурят комфорт и да покажат престижа си. Често гоблените са сменяли собственика си след битка и, ако вратата или прозорецът на победителя се окажели различни по размер, придобитият гоблен е бил срязван или пришиван към друг гоблен. Много от най-известните творби, като например серията "Дамата с еднорога", са били произведени към края 15-ти век в долината на Лоара. По приблизителни данни около 15 000 човека са били наети в този занаят в онези години. Много от тях били странстващи хора, които предавали занаята си от син на баща. Очарователните им "mille fleurs" картини били изпъстрени с малки полски цветя, може би вдъхновени от обичая улиците да бъдат посипвани с цветни листенца през празнични дни. По това време на екип от майстори - баща и син - отнемало около два месеца за изработката на един квадрат от долната част на гоблена. Средновековните гобленари са извличали боите си от растения и животни в гама от по-малко от 20 цвята. Например червеното се е правело от брош, мак или нар, а сърпицата е била източник на синьото ( технология, толкова доходоносна през 16-ти век във Франция, че вносът на сърпица от Изтока е бил наказван със смърт).
В началото на XVIII век гобленът постепенно престава да бъде "облекло за стените" и все повече се превръща в ценна вещ за дома. По това време гоблените ,създадени по картини на модерните художници - Франсоа Буше и Карло Копел, се поставяли в тъкана рамка около самия гоблен, което придава завършеност и завладяващо впечатление на цялата композиция. С откриването на жакардовата машина, с която много успешно се имитират тъканите килими, настъпва упадък в тази дейност. Но пак през този век благородните дами в кралските дворове, като ценителки на "бялата" бродерия, откриват нова техника на бродиране, на която дават името ГОБЛЕНОВ БОД. Това е обусловено от факта,че готовите бродерии, шити с този бод, изключително много приличат на тъканите гоблени. В днешно време с гобленовата техника се пресъздават стенни килими и картини. Старите майстори от минали векове са отново образец на подражание, както и мотивите, които са останали от старите стенни килими. Шиещият гоблени с основание може да се гордее, че е отдал свободното си време на едно наистина "кралско" удоволствие, а колекциониращият - че се е посветил на едно наистина "кралско" хоби.
http://www.vbox7.com/play:623fae88
Тъкането на картини е изкуство с дълбоки корени. В началото под името "гоблен" се е разбирало "ръчно тъкан килим за стена с преобладаващо присъствие на животни или хора".Сега под същото име се крие и друг вид ръкоделие-шитите гоблени. Всъщност името си гоблените носят от френската фамилия Gobelin, собственици на килимарска работилница, по - късно прераснала в фабрика. Най - блестящият й период е от времето на Луи ХІV и продължава до края на ХVІІІ в. Дворцовата фабрика се специализира в техника от лис (ниска основа) и проидвежда стенни гоблени с огромно разнообразие - от класически барокови решения на Шарл льо Брьон до стенни тоблени алантур от края на ХVІІІ в.Още в древен Египет са намерени следи от гоблени с изтъкани орнаменти, които са положени като погребални дарове в гробниците на богатите хора. Важни административни сгради в Гръцката империя са били покрити с тях. В Европа могат да се открият само единични произведения, датиращи от XI , XII и XIII век. Това се дължи, от една страна, на използвания материал - вълна, която лесно бива унищожавана от молците, и от друга - на честите разрушителни войни от този период.
Тъканите килими се изработват по два различни начина - хоризонтално или вертикално тъкане. Като материал се използва вълна, а по-късно и коприна и златни нишки. От само себе си се разбира колко скъпи и ценни са били готовите килими. Два са неразривно свързаните фактора при създаването на стенните килими - от една страна талантът на художника, а от друга - талантът на тъкача, който трябва да пресъздаде възможно най-точно рисунката на художника с помощта на тъкачната техника.
Напоследък тъканите гоблени се наричат пана,стенни килими,висящи тъкани картини и т.н.Това е съвсем погрешно понеже гоблен,пано,стенен килим и подобните са различни неща.Различни са техниките на изпълнение,различни са материалите за изработка,различен е и замисъла на творбата в някои случаи.
Най-старата съществуваща серия е представляващата Апокалипсиса - 6 гоблена, широки 18 фута и дълги общо 471 фута, изработени между 1375 и 1379 година в Париж. Този град е бил център на гобленарството до Стогодишната война (1337 - 1453) - време, през което гобленарите побягват към днешна Белгия и Северна Франция. Гоблените стават символ на общественото положение сред аристокрацията през Средновековието. Но също така имат своята утилитарност - служели са като украса на стените на замъците, покривали са процепи и са създавали уединение около леглата. Крале и знатни личности са ги вземали със себе си при пътуванията си от замък в замък, за да си осигурят комфорт и да покажат престижа си. Често гоблените са сменяли собственика си след битка и, ако вратата или прозорецът на победителя се окажели различни по размер, придобитият гоблен е бил срязван или пришиван към друг гоблен. Много от най-известните творби, като например серията "Дамата с еднорога", са били произведени към края 15-ти век в долината на Лоара. По приблизителни данни около 15 000 човека са били наети в този занаят в онези години. Много от тях били странстващи хора, които предавали занаята си от син на баща. Очарователните им "mille fleurs" картини били изпъстрени с малки полски цветя, може би вдъхновени от обичая улиците да бъдат посипвани с цветни листенца през празнични дни. По това време на екип от майстори - баща и син - отнемало около два месеца за изработката на един квадрат от долната част на гоблена. Средновековните гобленари са извличали боите си от растения и животни в гама от по-малко от 20 цвята. Например червеното се е правело от брош, мак или нар, а сърпицата е била източник на синьото ( технология, толкова доходоносна през 16-ти век във Франция, че вносът на сърпица от Изтока е бил наказван със смърт).
В началото на XVIII век гобленът постепенно престава да бъде "облекло за стените" и все повече се превръща в ценна вещ за дома. По това време гоблените ,създадени по картини на модерните художници - Франсоа Буше и Карло Копел, се поставяли в тъкана рамка около самия гоблен, което придава завършеност и завладяващо впечатление на цялата композиция. С откриването на жакардовата машина, с която много успешно се имитират тъканите килими, настъпва упадък в тази дейност. Но пак през този век благородните дами в кралските дворове, като ценителки на "бялата" бродерия, откриват нова техника на бродиране, на която дават името ГОБЛЕНОВ БОД. Това е обусловено от факта,че готовите бродерии, шити с този бод, изключително много приличат на тъканите гоблени. В днешно време с гобленовата техника се пресъздават стенни килими и картини. Старите майстори от минали векове са отново образец на подражание, както и мотивите, които са останали от старите стенни килими. Шиещият гоблени с основание може да се гордее, че е отдал свободното си време на едно наистина "кралско" удоволствие, а колекциониращият - че се е посветил на едно наистина "кралско" хоби.
http://www.vbox7.com/play:623fae88
Няма коментари:
Публикуване на коментар